Тук България вече дава своя скромен принос
Европейските избори ще са събитието на 2019. Според песимистите Съюзът ще бъде затрит от национал-популистката вълна, оптимистите пък считат, че хората към този момент са се наситили на националистическото театро. Развръзката – през май. Бедата обаче е, че пред очите ни се разпадат партиите: освен националните, само че и европейските.
В опит да заздрави съюза през 2017 Макрон настояваше част от местата в европарламента да се избират с транснационални листи; за начало това да станело за местата, които ще бъдат опразнени от английските депутати. Идеята не се одобри, тъй като обичайно евроизборите се употребяват за домашни цели. Системата „ водещ претендент “, която за повторно ще се ползва, би могла да укрепи лоялността към европейските партийни фамилии, само че тя няма обвързващ темперамент.
Макрон желае да усрепи институционално Европейски Съюз, само че основаното от него придвижване „ Напред “, което опустоши партийната система във Франция, още не си е намерило място в европейските фамилии. В третата европейска стопанска система неофашистката „ Северна лига “ дели властта с придвижването „ 5 звезди “, което към този момент не членува на никое място. В немския Бундестаг седят не 4 а цели 7 партии, две от които си сътвориха нови фамилии.
Да вземем България, която до неотдавна се стараеше да бъде в крайник с евроизискванията – имаше си и леви, и десни, и каквито си би трябвало, а главен политически запас беше да членуваш в европейска партия.
Разривът се задълбочава
Най-дисциплинираната партия ГЕРБ ненадейно потегли срещу съидейниците си от ЕНП като зае страната на обвинявания в корупция Орбан против голямото болшинство на сестринските си партии. Жестове като отказът да се гласоподава конвенцията на Организация на обединените нации за миграцията или борбата против регулацията на командированите служащи дават концепция за едно допустимо отлитане на тази партия по източната дъга. Почват да се обрисуват две национални партии – западна и източна, а на следващия ден като пристигна рецесията и заговорим за пари, ще се появят южна и северна.
Но дето има една дума - ГЕРБ с мед да ги намажеш. Какво да кажем за Българска социалистическа партия, която влезе в открит спор с европейските социалисти, стигнал до отвод на Нинова да върви на конгреса там, както и да издигне Станишев – да, един от най-известните в света български политици! – за лидер на европейската си листа. Основен мотив бяха безсрамните неистини, които тази партия създаде във връзка Истанбулската спогодба, както и расистката нервност към виртуалните бежанци. Разривът е бездънен: нашите просто към този момент не са част от европейското ляво семейство – крайно-десни ли станаха, православни традиционалисти ли, русофили-живковисти ли, ще кажат историците. Но е ясно, че социалистите в Западна Европа и тези в България, Словакия, Румъния, към този момент (да кажа ли още веднъж, както във времето на Студената война) са свързани единствено метафорически.
Ивайло Дичев
Движение за права и свободи се държи най-политОЛОГически правилно – всяко изявление на водачите й от последните години би трябвало да радва демократичното сърце. Като че ли от учебник четат! Остава обаче подозрението у съгражданите ни за това дали концепциите на просветените водачи стигат до относително бедния им, колективистичен електорат. Като видя Верховщад на протест в Кърджалийско, ще си взема думите обратно.
Заявените проевропейци отдясно ни слагат пред неочакан проблем. Къде ще седнат в европарламента депутатите на Демократична България, в случай че приемем, че бъдат определени? За в този момент из коридорите се носи едно много чудновато пояснение: в случай че бъде определен господин Малинов, щял да иде при Народната партия, в случай че е Тафров – при либералите, в случай че пък завоюва зелен – при зелените. Значи вкъщи концепциите едни, в Европа – други.
Постмодернизмът нараства още повече, когато стигнем до национал-популистите. Доколкото помня, Марин льо Пен не позволи нашите в „ Движението за Европа на нациите и свободите “, където членува и мощната „ Северна лига “ – видяха й се прекомерно радикални. Там в този момент е... Воля. Джамбазки седи с Бареков при Европейските консерватори и реформисти (тук слагаме смайли). Архонт Бинев, излъчен от Атака, в този момент е самостоятелен евродепутат. По-незабележимите екзотики ще оставя на вашия Google.
Че не може да се ръководи без партии, уповавам се разбрахме през последните години. Но че размножаването на партийните обединения прави континента неуправляем, ще научим на гърба си през идните години. А родната политика е на път да даде скромния си принос в разпада.
Виж всички публикации от Ивайло Дичев-->
В опит да заздрави съюза през 2017 Макрон настояваше част от местата в европарламента да се избират с транснационални листи; за начало това да станело за местата, които ще бъдат опразнени от английските депутати. Идеята не се одобри, тъй като обичайно евроизборите се употребяват за домашни цели. Системата „ водещ претендент “, която за повторно ще се ползва, би могла да укрепи лоялността към европейските партийни фамилии, само че тя няма обвързващ темперамент.
Макрон желае да усрепи институционално Европейски Съюз, само че основаното от него придвижване „ Напред “, което опустоши партийната система във Франция, още не си е намерило място в европейските фамилии. В третата европейска стопанска система неофашистката „ Северна лига “ дели властта с придвижването „ 5 звезди “, което към този момент не членува на никое място. В немския Бундестаг седят не 4 а цели 7 партии, две от които си сътвориха нови фамилии.
Да вземем България, която до неотдавна се стараеше да бъде в крайник с евроизискванията – имаше си и леви, и десни, и каквито си би трябвало, а главен политически запас беше да членуваш в европейска партия.
Разривът се задълбочава
Най-дисциплинираната партия ГЕРБ ненадейно потегли срещу съидейниците си от ЕНП като зае страната на обвинявания в корупция Орбан против голямото болшинство на сестринските си партии. Жестове като отказът да се гласоподава конвенцията на Организация на обединените нации за миграцията или борбата против регулацията на командированите служащи дават концепция за едно допустимо отлитане на тази партия по източната дъга. Почват да се обрисуват две национални партии – западна и източна, а на следващия ден като пристигна рецесията и заговорим за пари, ще се появят южна и северна.
Но дето има една дума - ГЕРБ с мед да ги намажеш. Какво да кажем за Българска социалистическа партия, която влезе в открит спор с европейските социалисти, стигнал до отвод на Нинова да върви на конгреса там, както и да издигне Станишев – да, един от най-известните в света български политици! – за лидер на европейската си листа. Основен мотив бяха безсрамните неистини, които тази партия създаде във връзка Истанбулската спогодба, както и расистката нервност към виртуалните бежанци. Разривът е бездънен: нашите просто към този момент не са част от европейското ляво семейство – крайно-десни ли станаха, православни традиционалисти ли, русофили-живковисти ли, ще кажат историците. Но е ясно, че социалистите в Западна Европа и тези в България, Словакия, Румъния, към този момент (да кажа ли още веднъж, както във времето на Студената война) са свързани единствено метафорически.
Ивайло Дичев
Движение за права и свободи се държи най-политОЛОГически правилно – всяко изявление на водачите й от последните години би трябвало да радва демократичното сърце. Като че ли от учебник четат! Остава обаче подозрението у съгражданите ни за това дали концепциите на просветените водачи стигат до относително бедния им, колективистичен електорат. Като видя Верховщад на протест в Кърджалийско, ще си взема думите обратно.
Заявените проевропейци отдясно ни слагат пред неочакан проблем. Къде ще седнат в европарламента депутатите на Демократична България, в случай че приемем, че бъдат определени? За в този момент из коридорите се носи едно много чудновато пояснение: в случай че бъде определен господин Малинов, щял да иде при Народната партия, в случай че е Тафров – при либералите, в случай че пък завоюва зелен – при зелените. Значи вкъщи концепциите едни, в Европа – други.
Постмодернизмът нараства още повече, когато стигнем до национал-популистите. Доколкото помня, Марин льо Пен не позволи нашите в „ Движението за Европа на нациите и свободите “, където членува и мощната „ Северна лига “ – видяха й се прекомерно радикални. Там в този момент е... Воля. Джамбазки седи с Бареков при Европейските консерватори и реформисти (тук слагаме смайли). Архонт Бинев, излъчен от Атака, в този момент е самостоятелен евродепутат. По-незабележимите екзотики ще оставя на вашия Google.
Че не може да се ръководи без партии, уповавам се разбрахме през последните години. Но че размножаването на партийните обединения прави континента неуправляем, ще научим на гърба си през идните години. А родната политика е на път да даде скромния си принос в разпада.
Виж всички публикации от Ивайло Дичев-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ